Берковица се намира в полупланински район на 405 м надморска височина, близо до границата със Сърбия, в подножието на Берковска планина. Градът е отдалечен на 80 км от София и на 23 км от Монтана.
Градът е изходен пункт за връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътища водят до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.
Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе-мизи,а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. През 29 г.пр.н.е. управителят на Македония - Марк Лициний Крас разбива бастарните и завладява земите до р.Дунав, в чийто предели са нашите земи. Създадена е провинция Мизия, която през 86 г.н.е. е разделена на Горна и Долна Мизия с граница река Цибрица. Римляните романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града. Била изградена широка селищна и крепостна мрежа в района - "Калето" в Берковица, "Непирче" в Замфирово, "Людино" в Бистрилица, "Монтиндел" между Слатина и Драганица и важния военен лагер "Монтанезиум" в Монтана. В края на късната античност през 545-547 г. хуните опустошили земите на Северозападна България.
Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското робство, на Второто българско царство и падането му под Турско робство.
През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия), нахия и вилает. Първото споменаване на Берковица в османски документи се датира към 1445/1446 г. (фрагмент от Icmal Defter, София ОАК 52/59). В него се споменава, че Berkovice е кадийски център. През 1454/1455 г. в друг дефтер(София, ВД 110/10) е споменато, че към Берковска каза има 9 селища, от които 3 по-големи - Берковица, Горна и Долна Вереница. По-подробно описание на Берковска каза(Berkofce kazasi) намираме в документи от 1524 г. - Mufassal Defter BOA T.D. 130 и от 1530 г. - Muhasebe Defter BOA T.D. 370. В казата има 112 селища с 3807 домакинства, от които 229 домакинства са мюсюлмани. В самата Берковица има 169 домакинства мюсюлмани и само 24 домакинства християни. През 1595 г. наблюдаваме увеличение на население на Берковица до 236 домакинства, от които 212 домакинства мюсюлмани, 14 домакинства християни и 10 домакинства цигани(Анкара, T.K.G.M. no 95). Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408-1413 г.), от Чипровското въстание през 1688 г. .През септември 1689 г.след като австрийците разбиват войските на Реджеб паша при Ниш, а маркграф Баденски завзема Видин, австрийска част предвождана от капитан Хорват освобождават града, а живеещите в него турци забягват в далечни краища.Със султански ферман от 21.Х.1717 г. на гарнизона в Берковица са изпратени 1200 войници по молба на берковския кадия Ахмед ага за охрана на града,заради надигащото се недоволство сред местното население. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат гр. Ниш, както през 1737 година.
През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци, Георги Дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават, дори обратно — Милош прави всичко възможно за потушаването му. След като турците докарват войска при с. Белимел и водят преговори с въстаниците. След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците (които не изпълняват), Манчо Пунин разпуска въстаниците и сам забягва в Сърбия, където е заточен от Милош.
На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстаниците са около 2 000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот, започва боят в Чипровската клисура (Метириза — теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.
Църквата Св.Св.Кирил и Методи на Клисурския манастир.
Часовниковата кула
Освобождението на Берковица от османска власт започва на 3 ноември и трае до 04 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица — с. Боровци и тържествено влиза в Берковица.
След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег. Тогава градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище "Кирил и Методий", две банки и още няколко по-малки обществени сгради. През войните от града загиват 86 души.
Поради бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрациятаГеорги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители. В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.
Най-трагичното събитие от берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица. На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Кървавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като "септемврийска".
През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.
Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът е благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.
Културни и природни забележителности
Връх Ком
Църквата "Рождество на Пресвета Богородица"
Турска (римска) баня
- ВръхКом. Има много други природни забележителности — местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града, в древността- използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно място за отих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. Също така недалеч от града — само на 16 км. се намира хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта, печатът се намира в новата хижа "Ком".
- Най-старата църква в града: Храм "Рождество на Пресвета Богородица"". Църквата е съвременник на българското Възраждане. Тя е преизградена през 1843 г. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането.
- Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
Музеи
Сградата на Етнографския музей - архитектурен паметник
- Етнографският музей е част от Стоте национални исторически обекта на БТС, има печат. Работното време на "Етнографски музей" и къща-музей "Иван Вазов" е:
- От понеделник до петък: с посетители от 8.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа;
- събота и неделя: от 9.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа.
- Къща-музей на Иван Вазов-представен е творческия път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.
- Градска художествена галерия "Отец Паисий". Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 г. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите, възрожденска живопис, работени IX – ХХ в. Във фонда на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар